text
В България няма съвременно изкуство по закон
- Във видеото „Създаване на музей за съвременно изкуство” (2010) вие - като адвокат с над 10-годишна практика, разказвате за опитите и в крайна сметка за невъзможността да се създаде такъв музей в България.
- В моя живот тия случки са много – по всички въпроси на обществено-политическия, социалния и културния живот. Работата ми е да се занимавам с проблемите между хората и държавата, и отделно – между хората. Така че случаят, за който говорим, е една капка в океана от некомпетентност в държавното управление в България.
- Но трябва да отбележим, че имате сериозно отношение към културата, пишете...
- Аз съм писател, който работи като адвокат.
- И точно в качеството си на адвокат в това видео обяснявате перипетиите около регистрирането на музей за съвременно изкуство.
- Изваждането на разрешение. В България режимът не е регистрационен, а лицензионен. Основна отлика в режимите за извършване на определен тип дейности в цивилизования правов свят е дали режимът е регистрационен или е лицензионен. Регистрационен режим означава, че всеки, който иска да извършва една дейност, отива и се регистрира . Най-простият пример са интернет доставчиците. Всеки, който желае, може да бъде интернет доставчик. Просто трябва да отиде в Комисията за регулиране на съобщенията и да се запише в един регистър. Обратното на това е лицензионният режим. При лицензионния режим съответен държавен регулатор – представител на държавна власт – проверява дали ти отговаряш на определени изисквания да осъществяваш дадена дейност и ако не, не ти разрешава. Музейната дейност в България подлежи на лицензиране, а не на регистриране.
- За което е необходимо какво?
- За да направиш музей в България, първо трябва да създадеш юридическо лице с нестопанска цел, чиято единствена цел трябва да бъде музейна дейност. То трябва да бъде юридическо лице с нестопанска цел в обществена, а не в частна полза. И след това трябва да получиш разрешение от министъра на културата на Република България, за да осъществяваш музейна дейност. В изискванията за осъществяване на музейна дейност влизат редица, да ги наречем, технически фактори като: да разполагаш със сграда, да разполагаш с квалифициран персонал – поне двама служители, и да разполагаш с културни ценности.
- И вие бяхте осигурили всичко това.
- Ние бяхме осигурили и можехме да докажем всичко – освен наличието на културна ценност. За да имаш музей, трябва да имаш културни ценности, които да излагаш в този музей. Ако нямаш културни ценности, нямаш музей. За да бъде един продукт на човешката дейност културна ценност, трябва да бъде регистриран като културна ценност. А пък нещата, които са по-нови от 50 години – според една наредба тогава, и които струват под 300 хиляди лева, не са културни ценности. Бързам да уточня две неща, които се развиха през изминалите две години. Законът за културното наследство беше ремонтиран, струва ми се, че беше в края на миналата календарна година . Законът беше редактиран, като в него изрично се записа, че нещо по-ново от 50 години не е културна ценност. Тоест не се отстрани пречката, която беше създадена с един подзаконов акт, а именно наредба – тя беше дефектна, беше сбъркана; на нашия път през 2010 стоеше една неграмотно написана и неприложима наредба. Вместо това грешката беше издигната до законово ниво. Не мога да разсъждавам какви са мотивите на законодателя – отделно от неговата некомпетентност и обслужването на лобистки интереси – тези два фактора, които са налице. Изискването за 300 хиляди лева отпадна, но 50-годишната давнот е записана в закона. Всяко нещо, което е по-ново от 50 години, вече не е културна ценност; всеки музей, в който няма културни ценности, не е музей. И веднага давам един пример. Проектът на Вежди Рашидов – който той направи край НДК: САМСИ – не е музей за съвременно изкуство, тъй като в него няма съвременно изкуство. Защото съвременното изкуство не съществува легално в България. Няма културни ценности.
- Във видеото цитирате определението за културна ценност: „Културна ценност е материално или нематериално свидетелство за човешко присъствие или дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото, и има научна или културна стойност”. И споменахте, че сте срещнали трудности около определянето на една картина като културна ценност.
- Дефиницията на закона е много широка и в общи линии всеки белег на човешка дейност – като почнеш от произведение на изобразителното изкуство и стигнеш до шевици в народни носии и престилки – абсолютно всичко е културна ценност. Обаче трябва да е по-старо от 50 години. Ето там срещнахме трудността. Иван Мудов искаше като начало на музейната колекция да бъде една конкретна картина, произведение на млад български художник. С тази една-единствена картина ние тръгнахме да правим музей. Защото една ценност да имаш – стига. Но се оказа, че нямаме ценност, тъй като не можем да я регистрираме като културна ценност... Ето тук оригинален Иван Мудов (обект от серията „Чешмяна вода”, 2008) - между другото, много висока колекционерска стойност има това нещо и в момента струва към 10 хиляди евро, но не е културна ценност... И ако аз го изложа някъде и кажа, че това помещение е музей, това си е моя работа и мой проблем. В смисъл: аз не подлежа на регулация от страна на държавата. Не може Министерството на културата да дойде или да ви пратят НСБОП, или да се предприемат такива показни операции, каквито имаше във връзка с културните ценности – те бяха насочени към това, че искаха да сложат контрол върху търговете на картини...
- Но нали колекционерите трябва да си регистрират колекциите. Обаче какво да регистрират, ако те всъщност нямат културни ценности?
- Няма да ги регистрират. Всички колекции подлежат на регистрация, иначе не се водят за колекции – има го в Закона за културното наследство. За да можеш да се наречеш колекционер легално в България и за да може легално да имаш колекция, тя трябва да бъде картотекирана, описана, идентифицирана – всяка една културна ценност вътре в нея – и да е регистрирана в съответния регистър на колекциите. Обаче ако колекцията ми е от съвременно изкуство – тоест неща по-нови от 50 години, няма никъде да я регистрирам и нищо не могат да ми направят. Аз мога да си се наричам „колекционер”, аз мога да си се наричам „музей”...
- Ето това е интересно – по повод САМСИ: какво става, ако някой е нарекъл нещо „музей”, а то не функционира като музей? Все едно някой да обяви кръчма за библиотека, но тя си функционира като кръчма и не е библиотека...
- Проблемът в момента би бил, ако имаш културни ценности по смисъла на закона – тоест неща по-стари от 50 години – и ги сложиш някъде в музей, който не е взел разрешително. Тогава ти си един нелегален музей. Но ако нямам културни ценности, не съм музей. Нищо че се наричам „музей” . В такъв смисъл можем да напишем „музей” на всяка една сграда и на всяко едно помещение. Точно както примера, който вие току-що дадохте: кръчмата може да се казва „библиотека” – то няма да я превърне в библиотека в смисловия понятиен аспект на библиотеката. То ще продължи да е кръчма, но ще се казва „библиотека”. А и има такава кръчма в София, между другото...
- Вероятно затова без да искам дадох този пример. Но ако нещо е обявено за музей, но не работи като такъв – не подлежи ли на някакви санкции?
- Аз твърдя, че не. И в мои скорошни разговори с Иван Мудов точно това му казах: „Прави си музей, кръсти го музей, сложи си вътре нещата, които искаш”. То по смисъла на закона няма да бъде музей. Но няма законова забрана да се наричаш „музей”. Както и Вежди Рашидов си направи музей, който не е музей – не е музей по смисъла на закона. Дали всеки може да прави каквото си иска – това ли е въпросът ви?
- Всъщност да.
- В областта на нещата, които са по-нови от 50 години – да. Включително те могат да бъдат търгувани, без да се минава през разрешителния режим. Могат да се продават тези – как да ги наречем – обекти, които не са културни ценности. Те подлежат на търговия тъй както хлябът, киселото мляко, кашкавала... Износът им също не би трябвало да подлежи на държавна регулация, различна от тази за преместването на предмети в пространството. Ето това, което показвам тук, е бутилка с вода – не е културна ценност. Мога да я пренеса където си искам в зависимост от режима за пренасяне на бутилки с вода. В момента това е положението.
- И очевидно няма да се промени?
- Няма законодателна воля да се ремонтира това нещо. Законът за културното наследство беше направен преди всичко за да се обслужат интересите на иманярската мафия в България. Оттам нататък редица ремонти бяха направени, за да се свърши работа на някои определени хора. Междувременно цели сектори от обществения и културен живот бяха неглижирани и доведени до юридически абсурд. Какъвто е и съвременното изкуство. България е държава, в която няма съвременно изкуство по закон. Нашият опит го показа: в случая ние свършихме всичко, което можахме, стигнахме до задънена улица – това беше. И в момента ако някой ме пита как да си направи музей с неща, които са по-нови от 50 години, на база на опита, който имам, ще му кажа: направи си каквото искаш, нищо не могат да ти направят, нищо не могат да ти кажат от Министерство на културата. Ти си извън обсега на регулация. Кръсти си го „музей” – то няма да е музей по закон, но ти ще си знаеш вътрешно – обективно - че си музей... Също както ако Вежди Рашидов прокара през управляващото мнозинство на ГЕРБ закон, в който пише, че роман под 500 страници не е роман – а аз имам два романа под 500 страници – аз ще продължа да смятам, че са романи. И когато седна да пиша следващия си роман, няма да започна да се напъвам да мина 500 страници специално за да угодя на неговата представа за роман. Той ще продължи да е роман, дори да е само 250 страници.
30 май 2012
Разговаря Диана Попова
